Полезно

kids read

Актуално

Член на БАЧУ

Член на Световната организация за предучилищно образование

5 неща, които не трябва да казваме на децата си - стр.3

 

4. „Не го ли разбра най-сетне това?”

Показали сте на детето си как да хвърля и да хваща топка, вече 100 пъти. Или сте го учили дни наред да си връзва връзките на обувките само. Но то все не успява да се справи и тогава, леко раздразнени му казваме „Е, не го ли разбра вече как става?” Този коментар може да бъде много унизителен. Ако детето успее да направи това, което се иска от него, за да зарадва родителите си, нещо което то много иска, тогава е ясно. Но ако не може, тогава думите: „не го ли разбра това”, придобиват значение на: „Защо не го разбираш?”, последвано от „Какво ти има, че не го разбираш?”. И докато родителите, разбира се, не сме имали предвид да изпратим това послание, то детето получава именно това.

Това, което трябва да направим в случая, е да оставим да мине малко време и да подновим уроците отново, когато детето порасте още малко. Друг вариант е да опитаме различни методи и подходи, чрез които да му предадем това, което искаме да го научим.

5.„Ще си тръгна без теб!”

Детето категорично отказва да си тръгне от магазина за играчки или от парка, а вие вече чувствително закъснявате за важна среща. Тогава поставяте ултиматумът, от който то най-много се страхува: „Тръгвам си без теб!”. За малките деца страхът да бъдат изоставени от родителите си е съвсем реален. Но какво правим, ако тези думи не подействат? Проблемът в случая е, че ние искаме детето просто да повярва на думите ни. По много причини искаме децата ни да вярват безусловно на всичко, което казваме и да до смятат за истина. Затова не може да изричаме неща, които за неверни или такива, които няма как да изпълним, след това. Резултатът е, че детето много бързо се научава, че мама и татко отправят празни заплахи.

А ние използваме тези думи, защото просто вече няма какво друго да кажем, което изобщо не е добра идея. Много е важно да знаем, че всичко, което излиза от устата ни може да се подплати и с действия, ако се наложи. Едно от нещата, които може да направим, е да се опитаме да предотвратим подобни изблици на истерия от самото начало. Ако знаем, че имаме важна работа, а детето няма да иска да си тръгне навреме от парка, можем да измислим нещо друго, което да правим. Или да му дадем друг вид мотивация, вместо заплаха, която така или иначе няма да изпълним.

 

Източник: http://www.purvite7.bg/articles/view/3037/5_neshta_koito_ne_tryabva_da_kazvame_na_decata_si.html?rc=59&photo_id=4343&mode=#photo

 С грижа, за Вашите деца!

twitter