Полезно

5 неща, които не трябва да казваме на децата си

Не е тайна, че родителите трябва да сме много внимателни в общуването си с децата. Това, което им казваме и начинът, по който го правим е от голямо значение. И освен думите, като начин да кажем на детето какво искаме от него, имат голямо значение за връзката родител-дете в дългосрочен план. И понякога, особено, когато сме ядосани или под напрежение, някои прости изрази, които използваме, може да причинят по-големи щети, от колкото си представяме.

Кога трябва да "прехапем" езика си

Всички знаем приказката за „Лошата дума” и от нея най-много боли и най-трудно се забравя. Освен това, не трябва да омаловажаваме примерът, който даваме с цялото си поведение и нещата, които казваме в различните ситуации.

Ето петте неща, които трябва да се постараем никога да не изговаряме на детето си, независимо от това колко сме стресирани или ядосани.

1. „Не ме интересува!”

Малките деца обичат да споделят и да разказват и го правят с големи подробности. Това може да е разговора, който са имали с приятелчетата на детската площадка, може да са облаците, които в момента са образували особено причудливи форми или пък да обяснят защо са изстискали цялата тубичка паста за зъби на пода в банята. А понякога родителите, просто не искаме да слушаме тези детайли. Но въпреки това, никога не трябва да казваме на детето: „това не ме интересува”. Тези думи моментално прекъсват комуникацията с него, давайки му ясен сигнал, че това, което е важно за тях, не е от значение за вас.

Повечето родители се оплакват, че достигайки тийнейджърската възраст, децата им престават да споделят и да говорят с тях. Да, това е обичайно до някъде, но все пак следва да си зададем въпроса: „Каква е била комуникацията ни през годините до тук?” Специалистите казват, че общуването между детето и родителите е процес, който трябва да се развива в положителна насока от самото начало.

Затова, когато в даден момент ни идва в повече да изслушваме разказът на детето, с най-големите му подробности, просто го помолете да отложите разговора за малко по-късно, когато сте си починали. Обяснете му, че с радост ще го изслушате, защото е важно за вас да чуете какво ви казва, нека само да е след един час, например. И задължително – не забравяйте да проведете този разговор, даже бъдете вие този, който да го започне. Не позволявайте деня да приключи без да сте удовлетворили нуждата на детето да сподели с вас.

• < Предишна
• Следваща >